През лятото на 1902г. е избран комитет за построяването на сегашната църква “Св. Троица” на мястото на съградения през 1856г. храм със същото име. В брой 12 от 9.11.1902г. на местния вестник “Добруджанец” е поместено съобщението, че на мястото на старата църква ще се строи нова със същото име, за 30 000 златни лева. Инициативният комитет се е състоял от 20 енориаши, имената на които са запазени и до наши дни.
Строежът започнал и завършил през периода, когато кмет на града е бил Желез Абаджиев, околийски началник – Божилов, и градски инженер – Демоскало Роделия.
На 29 юни 1905г. е поставен основният камък на строежа. Проектът на църквата е изработен от арх. Петко Момчилов от София, а самия градеж на храма е станал възможен благодарение и на дарението от 5 000 златни лева, направено от добричкия дарител и благодетел Райко Цончев.
Строежът на храма е възложен чрез търг на предприемача строител Коста Кръстев от Стара Загора. Комисия, избрана от гражданството, следяла строителните работи и изразходването на средствата. Членове на тази комисия били Атанас Пачев, Димитър Попов и Добри Списаревски. Тази комисия отчитала своята дейност пред гражданството периодично.
Каменните колони, капителите и Св. Престол на църквата са дело на варненския майстор-каменоделец Хр. Леонидиев.
Първата Божествена служба в новия храм е отслужена на 6.12.1908г. с иконостаса и иконите на старата църква “Св. Троица”. Окончателното приемане на строежа обаче е извършено 3 год. по-късно, а самото освещаване на храма е станало през 1912г. от епархийския архиерей митрополит Симеон, в съслужение с гостуващия за случая Скопски митрополит Теодосий.
През двете румънски окупации на Южна Добруджа /1913-1916г. и 1919-1940г./ в българския храм “Св. Троица” е служил възторженият българолюбец свещеник Александър Тонков. Имало е години, когато заедно с него богослужението се е извършвало и с участието и на румънски свещеник, но винаги на църковно-славянски език.
