При изповедта вярващият християнин след гласна изповед на греховете си и след гласно изказана от свещеника прошка получава опрощение на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитата при кръщението чистота и невинност. Сам Спасителят дал тази власт на апостолите с думите: "На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат" (Ин. 20:21-22)
Много е важно изповядващият се да има горещо желание да поправи живота си и да се стреми да не повтаря сторените грехове. Свещеникът може да наложи на каещия се епитимия - духовно лечебно средство, което има изправително и възпитателно значение. Свещеникът няма право да издава тайната на изповедта. Човек се изповядва след 7-годишна възраст. Изповед може да се извъши винаги, когато човек почувства нужда от това.
