ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ

4 януари

 

Преподобномъченик Онуфрий се родил в гр. Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, където се подвизавал тогава синът му.)

На детето при светото Кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра.

В подобни случаи турците веднага грабвали далият такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и вероятно го изпратили в Троянския манастир “Св. Богородица”, където до наши дни се пази преданието, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско пострижение с името Манасий.

Той се подвизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Вероятно поради това той се отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон.

Но все още измъчван от съвестта си той решил тайно да напусне Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба – да го подготви за мъченически подвиг.

В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по 4 000 поклона; молитвата му била напрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи.

След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го постригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.

На остров Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък – деня на Христовите страдания – се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт.

На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благословение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Гърците на Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.