СВЕТИ МЪЧЕНИК ГЕОРГИ СОФИЙСКИ НОВИ

11 февруари

Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Когато останал сирак той избягал в големия град София, за да не го вземат турците в еничерската войска.

Веднъж един турчин, който дошъл при него с поръчка започнал разговор по въпросите на вярата. Георги, макар че бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се оплакал, че този човек е опасен за мохамеданството.

Кадията (съдията) повикал Георги уж за поръчка, но отново започнал разговор за вярата, и младият християнин добре съумял от една страна да защити своята вяра, а от друга – неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели св. Георги в затвора.

Когато отново бил призован от кадията, мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил виновен в нищо, обаче не бил в състояние да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те запалили голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце.

Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: “Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!” Тогава един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 г.

Колкото и да се старали турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, но тялото оставало цяло! През нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква “Св. Марина” (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), където го погребали тържествено, след като получили благосклонното разрешение на кадията.

Служба му съставил някой още в древно време, а житието му било съставено от софийския свещеник поп Пею. След известно време светите мощи на мъченика били поставени в някоя от софийските църкви (може би същата “Св. Марина”) за общонародно поклонение. Сега не се знае, къде се намират те. Една част от тях сега се съхранява в Драгалевския манастир “Св. Богородица”.