ПРЕПОДОБНИ РОМИЛ БДИНСКИ

16 януари

 

Родно място на преподобни Ромил бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново, и в манастира “Св. Богородица Пътеводителка” бил постриган за монах с името Роман.

Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в Търновската “Св. Гора” и в местността “Устие”, обитавани от множество монаси.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит, преминал да живее на българска земя в местността “Парория” (на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, където приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св. Гора, където в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при р. Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира “Св. Възнесение”, където скоро и починал на 16 януари 1375 г.